За живия живот!

    Новини, информация, мисли, прозрения и коментари на злободневни теми.
    За медицина и хирургия. И българския начин да се случват или не! За живота на хирурга и неговите пациенти. Красотата и безумието на живия живот.
    Поднесени по мой си начин. Поднесени със страст, с причина, и навреме.
Понякога пикантни, понякога трагични, друг път оставаш безмълвен.
    На кратко - това, което ми е на душата, това ми е и на устата...

Д-р Георги Васев - хирург в отделението по Чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия на Токуда Болница разказа защо камъните в жлъчката не трябва да се пренебрегват в рубриката "Дух и Тяло" на в.Преса:

Специалисти в „Токуда“ извършиха операция, описана досега само в учебниците

Д-р ВасевСлед като получава силни болки в областта на корема, на 26 срещу 27 април в 3 ч. сутринта, 77-годишната Ценка се принуждава да извика Бърза помощ. Оказва се, че късметът е на нейна страна - както след време лекарите й признали, ако не били реагирали бързо, фаталният изход не бил изключен... В ранните часове на онзи понеделник тя се запознава със спасителя си, както сама подчерта – д-р Георги Васев, хирург ординатор в отделението по миниинвазивна и лапароскопска хирургия на „Токуда болница София“.

„Тя се чувстваше много зле и имаше ужасни болки. В крайна сметка при прегледа установихме, че най-вероятно има перитонит. Изследванията обаче показаха, че става въпрос за много рядко състояние, което е резултат на камъни в жлъчния мехур. Казва се синдром на Бувере“, обясни за „Преса“ д-р Васев.

Болестта се причинява от камък, който дълго време е седял в жлъчния мехур и не е могъл да премине надолу по жлъчните пътища заради по-големия си диаметър. Образуванието е изпълнило мехура и е притискало стената на жлъчката, така че тя е била умъртвена. Образувал се е отвор, през който камъкът директно изпаднал в дванадесетопръстника. Това е процес, за който е нужно много време. Самата жена споделя, че преди 30-ина години по време на преглед лекар й казал, че има камъчета, но тя не отишла да я оперират, защото нищо не я боляло. Сега обаче това, което д-р Васев извадил от нея, било колкото малко кокоше яйце с размери 3х4 см. „Нещата бяха отишли още по-далече - този камък поради обтекаемата му форма беше успял да се промъкне през дванадесетопръстника и беше стигнал на 70 см поо-надолу в тънкото черво. Но поради някаква причина е спрял и е запушил червата. Там буцата е натискала чревната стена и е станала нова некроза. Чревното съдържание е започнало да изтича в коремната кухина. Оттам идва и перитонитът“, уточнява специалистът. И разказва по-нататък: „Това наистина е много рядък случай. Аз работя от години, но това го виждам за първи път. Чел съм, чувал съм, но за първи път се сблъсквам със синдрома на Бувере. От колегите ми само един го е виждал, и то веднъж“, разказва д-р Васев.

Макар че първоначално операцията започнала лапароскопски (през няколко малки отвора), на 15-ата минута лекарите разбрали, че пациентката има синдром на Бувере, който налага отворена хирургия. Критичният момент настъпил, когато трябвало да се затвори дванадесетопръстникът. На практика той е връзката между три системи - за отток на панкреаса, за отток на жлъчката и черния дроб и за стомаха. Образувалата се дупка била толкова голяма, че лекарите трябвало да я зашият изключително внимателно. Заради киселинността, която може да не позволи заздравяването на дванадесетопръстника, специалистите не били сигурни, че всичко ще свърши само с тази операция. Дотам не се стигнало, макар че

имало още една

малка изненада

Д-р ВасевСамият жлъчен мехур бил толкова променен, че не се виждал като структура, а като гъба. Това наложило да го отделят заедно с част от черния дроб. Заради отворените му пътища, които няма как да се зашият, след операцията в продължение на четири дни изтекло голямо количество жлъчна течност.

„Хирургът много често прави нещо, но искрено се надява, че природата ще му помогне“, отбелязва къде на шега, къде на истина д-р Васев. Цялата интервенция продължила около 3 часа.

„Сблъскваме се с хора, които се самолекуват, и това е голям проблем. Много често болните с камъни в жлъчката не искат да се оперират. Но всички камъни - независимо колко са големи, задължително подлежат на операция. Защото, ако имате един голям камък, който смятате, че няма смисъл да премахнете, той в един момент започва да драска по стената на органа и създава предпоставки за развитие на

рак на стената на жлъчния мехур

Ако камъчетата са малки, при всяко изпразване на мехура има шанс те да влязат в жлъчните пътища, човек да пожълтее и да се наложи операция на фона на усложнена жлъчнокаменна болест“, категоричен е хирургът от „Токуда“. Усложненията на жлъчнокаменната болест са много и все сериозни. Така например е възможно жлъчните пътища да се запушат и да настъпи жълтеница. Ако тя не се лекува, може да доведе до смърт в рамките на няколко дни или седмици. Причината е, че всичките жлъчни киселини, които трябва да отидат в червата, няма как да стигнат дотам и започват да тровят кръвта. Постепенно организмът се уврежда до степен на необратимост. Това е усложнението, с което хирурзите се сблъскват най-често. Д-р Васев

Има и втори вариант, при който стената на жлъчния мехур може да се умъртви и камъкът или да изпадне в корема, или пък да премине в дванадесетопръстника. Не е изключено да възпали мехура до положение, в което да се получи гнойна торба. Всичко това би могло да се избегне, ако още при първите индикации за камък в жлъчката пациентът бъде опериран.

Има ли камъни в жлъчния мехур, те са бомба със закъснител - не се знае кога ще се активират и какви бели ще направят. „Голяма част от хората страдат от камъни в жлъчката. Тези, които знаят, че имат такъв проблем, но отказват да се оперират, са поне 50%. А поне от 15 години премахването им чрез

лапароскопска хирургия е златен

стандарт в целия свят

Операцията е час и половина, а не осем, пациентът се възстановява бързо, губи малко кръв по време на операцията и белезите му са по 1 см на няколко места, а не по 20 см, както при стандартната отворена процедура. Хората няма от какво да се страхуват“, казва специалистът.

Юристката Ценка вече е добре и не скрива възхитата си от целия екип в „Токуда“. „Не съм очаквала такъв прием и внимание. Не познавах никого в болницата, включително д-р Васев, който ме спаси. Въпреки сериозната операция през цялото време бях спокойна за живота си, защото разбрах, че съм в сигурни ръце“, отбеляза с благодарност жената.

http://www.tokudabolnica.bg/bg/news/view/852
Днес, 2 септември, министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков и д-р Георги Васев, съветник по здравни въпроси на вицеприемиера проф. Йордан Христосков, посетиха СБАЛО – ЕАД и се запознаха със състоянието на ЛЗ.

Тема на дискусия бяха и дейностите по проект BG161РО001/1.1-08/2010/001 „Разширяване на лъчетерапевтичен комплекс в Клиника по лъчелечение на СБАЛ по Онкология - ЕАД, София”.

Проектът за разширяване на лъчетерапевтичния комплекс в СБАЛО е част от Средносрочната рамкова инвестиционна програма (СРИП) на МЗ по схема за безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., с общ бюджет 148 млн. лв. и с конкретен бенефициент Министерство на здравеопазването.

Общата стойност на проекта в Онкологията възлиза на 20 913 421, 57 лв., от които: БФП от ЕФРР – 17 489 147, 88 лв., и национално съфинансиране в размер на    3 086 320, 21 лв. - в  т.ч. 337 953, 48 лв. собствен принос на МЗ.

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.

Освен напредъка и проблематичните звена по отношение реализацията на проекта в СБАЛО министър Ненков, д-р Васев и директорът на лечебното заведение д-р Валентин Ангелов обсъдиха финансовото състояние и мениджмънта на ЛЗ.

     Политика. Деяние, звучащо изключително мръсно в ушите на българина.  Работа за хора без достойнство и морал. Работа за изпечени лъжци, мижитурки, безгръбначни, хора изпълващи със смисъл понятието паразит. Без значение от коя страна на чертата са. Деликатно обобщени преди сто години във фразата „всички са маскари“. Нужни ли са ни или можем да минем и без тях? Можем ли изобщо да ги накараме да работят за тези, които им плащат заплатите, за тези, от които крадат?

    Хирургия. Деяние, много често мръсно и неблагодарно, но уважавано от преобладаващата част от хората. Работа за груби и недодялани мъже, обикновено с болезнено чувство за чест и достойнство, работещи най-вече за хората. Не особено деликатно известни като „касапи“. Но дори и след онази кампания срещу медицинската гилдия на Цветанов, ползващи се с уважението и благоразположението на обикновения човек. Нужни ли са и можем да минем без тях?

    „Къде са те, а къде съм аз?“. Вече двадесет години съм от страната на „добрите“. Винаги съм считал политиците за хора, с които е по-хигиенично да не контактуваш и съм предпочитал „касапите“. И съм заявявал: мразя политиката! Но както казва народната мъдрост, „ голяма хапка хапни, голяма дума не казвай“.

    След като служебното правителство на проф. Близнашки заработи в началото на август, получих предложение да се присъединя към политическия екип на вицепремиера и министър на труда и социалната политика проф. Христосков в качеството си на негов съветник по въпросите на здравеопазването. АМИ СЕГА?  Нали не понасям политиците, а ми предлагат да стана един от тях. Как да постъпя? Има ли смисъл този ход или е обречен на провал? Те наистина ли са толкова черни или системата е виновна, както обикновено се оправдават. Да приема ли? Да им дам ли шанс или да продължавам да твърдя нещо, което не съм проверил и видял лично? Вътрешното ми убеждение, че всеки има право да се защити, когато го обвиняват и безграничното ми любопитство надделяха. Реших да приема. Започвам сега, скоро приключвам, пък после ще разказвам.

„ХИРУРГЪТ Е МЪРТЪВ! ДА ЖИВЕЕ СЪВЕТНИКЪТ!“

ДАЛИ?