...Три години преди да умре, Пирогов пристига в България в разгара на Руско-турската война. Идва по изричното настояване на цар Александър Втори, който може да не харесва либералните му убеждения, но е наясно, че той е най-добрият военен хирург. Пирогов въвежда медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Безценен е опитът му с етерната наркоза, която прави още по време на Кавказката война и доразвива у нас. Затова хирургът поставя условие – ще дойде на фронта, ако императорът му гарантира пълна свобода на решенията.

Над 55 хил. долара струвала на младеж спешната операция в Сакраменто


            Ние традиционно сме недоволни от родната медицина, лошите условия и рушветите, които се налага да даваме не просто за да попаднем на добър хирург, но и за да се върнем у дома благополучно и живи.
            Оказва се обаче, че истински добрата медицинска помощ никак не е евтина. Операцията от апендицит на младеж, попаднал по спешност в болницата в Сакраменто, САЩ,  е струвала точно 55 029.31 долара.

            „Ако обръщаме повече внимание на здравето на лекарите, ще имаме по-здраво население в страната като цяло”

            „Ако не си психически, духовно и физически в добра форма, няма да издържиш дълго в тази професия”

 

            Да бъдеш лекар е голяма отговорност. Това не обхваща само предписването на лекарства, но и превенцията на заболяванията. Както известният специалист по Медицина от 19 в. сър Уилям Ослър казва: ”Една от първите отговорности на лекаря е да обучава хората как да не им се налага да взимат лекарства.

            Друга не по-маловажна отговорност на медицинските специалисти е тази към собственото им здраве. Повечето хора свързват думата „медицина” с думата „болести”, а не „здраве”. Забравяме, че „здравеопазване” е опазване на здравето, а не изчакване да се появи болестта и след това да се търси лечение.

            Нещата щяха да стоят по много по-различен начин, ако съществуваше практика или обучение, които да убедят хората, че болестите не се „случват неочаквано”, те се предизвикват от начина на живот. Това се говори на теория, но може би все още не е измислен  достатъчно въздействащ начин, който да докосне емоционално хората, за да променят навиците си. Ние сме емоционални същества и колкото и да го отричаме, реагираме на неща, които силно са ни впечатлили на емоционално, а не на рационално ниво.

            Живелият през XV и началото на XVI в. художник Йеронимус Бош е нарисувал операция на главата. Тогава се смятало, че лудостта се крие в камъни в черепа и се лекува, когато те се извадят.

            Археологическите находки показват, че хората са прибягвали до хирургически инструменти от дълбока древност.

            Самата дума хирургия идва от гръцки и буквално означава действия с ръце и именно с тази област на медицината открай време се е свързвало използването на инструменти.

            В Асирия, Вавилон и Египет са се правели ампутации, използвали са се и примитивни шини за наместване на крайниците. С лечение в Египет са се занимавали основно жреците.

            В Индия хирурзите с нагорещено желязо изгаряли дълбоките рани, с кипящо масло спирали кръвотечението, извършвали трепанация на черепа и помагали при раждане. Те притежавали сравнително разнообразни хирургически пособия, въвели и обеззаразяването, като ги обливали с вряла вода, сокове от растения и ги държали на огън.

            Зараждането на европейската хирургия обаче е свързано с региона на Близкия изток. След това медицината силно се развила в Гърция, което е свързано главно с дейността на Хипократ.