Живелият през XV и началото на XVI в. художник Йеронимус Бош е нарисувал операция на главата. Тогава се смятало, че лудостта се крие в камъни в черепа и се лекува, когато те се извадят.

            Археологическите находки показват, че хората са прибягвали до хирургически инструменти от дълбока древност.

            Самата дума хирургия идва от гръцки и буквално означава действия с ръце и именно с тази област на медицината открай време се е свързвало използването на инструменти.

            В Асирия, Вавилон и Египет са се правели ампутации, използвали са се и примитивни шини за наместване на крайниците. С лечение в Египет са се занимавали основно жреците.

            В Индия хирурзите с нагорещено желязо изгаряли дълбоките рани, с кипящо масло спирали кръвотечението, извършвали трепанация на черепа и помагали при раждане. Те притежавали сравнително разнообразни хирургически пособия, въвели и обеззаразяването, като ги обливали с вряла вода, сокове от растения и ги държали на огън.

            Зараждането на европейската хирургия обаче е свързано с региона на Близкия изток. След това медицината силно се развила в Гърция, което е свързано главно с дейността на Хипократ.

 

            Следващият център е Рим и още в онези времена там имало правило: “Там, където има гной, е необходимо да се реже”.

            С падането на римската империя цивилизацията и съпровождащата я наука, включително медицината, отново се изместили на изток.

            Новото бурно развитие в Европа настъпва едва в епохата на Възраждането, първо в Италия, после във Франция, Англия и Испания.

            Лекарите започнали да се превръщат в отделна каста, а много от тях били и монаси, например великият Рабле.

            По онова време обаче работещите с ръцете си хирурзи били отнасяни към „занаятчиите” и ги приравнявали с бръснарите. Те пускали и кръв, бръснели и бради. Отивали на война, за да помагат на ранените. Правели го с примитивни методи - когато имало откъснат крак, потапяли останалата здрава част в кипящо масло.

            Така разкъсаните съдове се сварявали, образували се тромби, които спирали кръвта. Едва по времето на френския крал Филип IV Красивия започнали да пристягат крайниците. Но дори и след това лекарите дълго време не искали да имат нищо общо с хирурзите.

            И все пак в тази епоха вече се използвали игли, правели се опити за преливане на кръв, всеки път безуспешни, появили се първите в Европа университети, където се учело едновременно богословие, философия, математика и медицина.

            Хирурзите трупали опит и през XVIII в. най-после били допуснати при останалите доктори. Прогресът на тази толкова важна част от медицината обаче бил затормозен от липсата на обезболяващи и честите заразявания на кръвта.

            През втората половина на XIX в. акушерът Земелвайс забелязал, че при щателно миене на ръцете родилната треска се срещала значително по-рядко.

            Малко по-късно Пастьор сложил основите на микробиологията, а английският хирург Листър се научил да обеззаразява ръцете си, въздуха и инструментите с карболова киселина и хирургията бързо дръпнала напред.

            Почти едновременно се появили средствата за борба с болката, в това число и упойката. Първата операция под наркоза е направена през 1847 г. в САЩ, а обеззаразяването и обезболяването се превръщат в революция в медицината.

Източник: 24 Часа

SEO оптимизация