...Три години преди да умре, Пирогов пристига в България в разгара на Руско-турската война. Идва по изричното настояване на цар Александър Втори, който може да не харесва либералните му убеждения, но е наясно, че той е най-добрият военен хирург. Пирогов въвежда медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Безценен е опитът му с етерната наркоза, която прави още по време на Кавказката война и доразвива у нас. Затова хирургът поставя условие – ще дойде на фронта, ако императорът му гарантира пълна свобода на решенията.

Александър се съгласява, въпреки че по това време в България са вече три светила на руската медицина: проф. Боткин – личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия, проф. Склифасовски – световноизвестен хирург, проф. Ерисман – създател на руската медицинска хигиенна наука. Вече болният и възрастен Пирогов изминава с каруца и шейна около 700 км, за да оперира войници от фронта между реките Вит и Янтра. Посещава общо 11 руски военновременни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени в 22 населени места. През този период лекува и оперира и много българи, разбира се, безплатно. Основната му болница е в с. Горна Студена, Плевенско, където е главната квартира на руското командване и където сега има музей, посветен на лекаря. През 1951 година бившата болница на Червения кръст в София е кръстена на Пирогов, а в негова памет са изградени 26 обелиска и един паметник в Плевен....”

Източник: Великият хирург Николай Пирогов – биография – 3 част

 

SEO оптимизация