Какво трябва да знаете при лечението на жлъчния мехур и жлъчните пътища?
Жлъчния мехур е малък, крушовиден орган на храносмилателната система, който се намира точно под черния дроб. Той функционира, за да съхранява и да освобождава жлъчния сок произведен от черния дроб в храносмилателната система в моментите на хранене. Жлъчният сок /жлъчката/ способства за разграждането на мазнините приети с храната, която консумираме. Обикновено жлъчката се движи плавно през храносмилателната система в здрав индивид.
Съществува заболяване на жлъчния мехур и жлъчните пътища обаче, при което големи количества холестерол се утаяват и слепват, като образуват втвърдени маси, наречени жлъчни камъни. Ако това се случи при Вас, най-вероятно имате някакви оплаквания, свързани с корема и е желателно да Ви прегледа лекар. Запушването на жлъчните пътища носи риск от развитие на инфекция и възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища.
Симптоми
Най-честите симптоми при заболяванията на жлъчния мехур и жлъчните пътища са силна коликообразна болка в корема, която може да стане постоянна, болки в гърба, гадене и повръщане, неприятно оригване, втрисане и студени тръпки. Тези кризи могат да се повтарят през неопределено време и много често са провокирани от прием на определени храни. Може да се стигне и до пожълтяване на кожата и бялото на очите, напълно изсветляване на изпражненията и значително потъмняване на урината.
Диагноза
Диагнозата за определяне на камъни в жлъчния мехур започва с преглед от лекар. При прегледа леко се натиска корема, за да се усети дали е увеличен жлъчния мехур. Преглеждат се езика и очите. Според резултатите от прегледа се назначават кръвни и уринни изследвания. Най-същественото изследване в този случай е ехографията на коремните органи. Тя ще ни даде информация има или няма камъни в жлъчния мехур и жлъчните пътища, какво е състоянието на стената на мехура, има ли вече настъпили някакви усложнения.
Много рядко, при условие че от ехографията има данни за усложнение може да се наложи да поискам една диагностична /и лечебна едновременно/ процедура, наречена ERCP /ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография/. Това ще ми позволи с почти 100% сигурност да разбера какво се случва в зоната на интереса. Тя се прави посредством дълъг оптичен инструмен, който се вкарва през устата, надолу през гърлото до дванадесетопръстника. При нея се инжектира контрастно вещество в жлъчните пътища, което се проследява посредством рентгенови лъчи. Тогава, при условие че се установи наличие на камъни в жлъчните пътища, в същия момент се прави срязване на мускула, който ги задържа там. Процедурата е успешна в над 95%. Тя би могла да предотврати една последваща много голяма операция и да се задоволим само с отстраняването на жлъчния мехур. Но да не забравяме, че тя се отнася само за камъни в жлъчните пътища.
Възможностите за лечение
Най-доброто лечение за премахване на камъни в жлъчния мехур и предотвратяване на образуването на нови такива е хирургичното отстраняване на мехура заедно с камъните. Не забравяйте, че както апендикса и далака, жлъчния мехур е орган, без който може да се живее. Липсата на жлъчния мехур не подтиска храносмилането, жлъчния сок просто преминава директно от черния дроб в тънките черва. В случаите, когато има камъни в него, той така и не функционира – те не му позволяват да се свива и да се изпразва когато е нужно.
За справка: всяка година около един милион американци претърпяват отстраняване на жлъчния мехур, тъй като е бил възпален или е съдържал камъни. Медицинският термин за тази операция е холецистектомия.
„Отворена” операция
Конвенционалната, или отворена операция би могла да влезе в съображение в наши дни въз основа най-вече на придружаващите заболявания и предишните прекарани операции. Внимателното влизане в корема, „под око” е средството на избор, когато пациентът е претърпял няколко операции или травми на корема. Тогава не се знае къде какви сраствания има и щетите, които биха могли да бъдат нанесени при „влизането” в корема са неоправдани. Тогава много по-безопасно е да се направи класическа операция. Понякога, дори и в такива случаи лапароскопската операция се отдава, но за сметка на продължителността – защо вместо всичко да приключи за около час да се бавим три или четири часа? Минимално инвазивната операция не бива да се превръща в самоцел! Вярно е, че тогава остава много по-голям белег, но пък като цяло е направен по-добрия избор.
Лапароскопска операция
Лапароскопската техника се използва за отстраняване на жлъчния мехур и в наши дни тя е „златен стандарт” за холецистектомия. Лапароскопската операция се прави през няколко миниатюрни разреза със специални инструменти. Една малка видео камера /лапароскоп/ ни позволява да наблюдаваме операцията на голям монитор, където и най-малките детайли се виждат като на длан. И тук се използват същите техники на работа, както при отворената операция – рязане и шиене, но в много по-малък обем. Голямото предимство на тази операция е почти липсващата кръвозагуба, пренебрежимата болка след операцията, по-малкия риск от инфекция на оперативните рани и по-краткото време за възстановяване след това. На практика след лапароскопска операция, при условие че се работите с главата си Вие можете да се върнете към обичайните си задължения още на 3-5-7 ден след операцията. Ако сте физически работник ще трябва да почакате около 30-40 дни, но това пак е много по-малко от нужните 3-4 месеца при класическата операция.
Бих искал да Ви информирам, че по време на всяка лапароскопска операция е възможно да се наложи да се премине към отворена такава – т. нар. конверсия. Това обяснение заема значително място в обясненията ми преди операцията, защото в медицината и хирургията никога не съществуват 100% /абсолютно сигурно е , че всички ще умрем, но да не забравяме, че един възкръсна.../ и не мога да обещая със сигурност, че всичко ще завърши, както е започнало.
Винаги се стремя и искам възможно най-добрия резултат за своите пациенти. Индивидуализирания подход, за това как да решавам проблемите им посредством моите знания и умения ми дава увереност, че го постигам. Или почти винаги.