Следоперативни грижи за опериран по лапароскопски път пациент

Нужен ли е придружител
          Грижите са както при всяка операция, но в значително по-малка степен в сравнение с класически операции. Всички нужни грижи ще бъдат осигурени от медицинския персонал в пълен обем и не се налага оставането на близки и роднини, подпомагащи процеса на възстановяване на пациента. Това не е забранено, но е желателно да става само във време, което няма да да нарушава комфорта и правата на останалите болни в стаята/отделението и не нарушава правилника за вътрешния ред на отделението/болницата.

Двигателен режим след операцията
          Движението е изключително важно за възстановяването на всеки човек след операция. То предотвратява в огромна степен много сериозни, дори животозастрашаващи състояния и усложнения в следоперативния период. Затова първите стъпки са още 2-4 часа след операцията. Колкото по-рано се раздвижите сам – така нареченото „активно раздвижване”, толкова по-бързо ще сте във форма за прибиране у дома. Когато не сте във състояние да се раздвижвате активно сам, тогава прибягваме към т. нар. „пасивно раздвижване”, най-често от рехабилитатор. То е значително по-неефективно. Основен ориентир е седмия следоперативен ден. Това е най-честия срок за сваляне на кожните конци. До тогава пациента трябва да е в състояние да се самообслужва, да се грижи за основни свои необходимости и да се движи изправен. Щом ги е постигнал, това значи, че двигателния му режим е адекватен. Когато говорим за лапароскопски оперирани болни, този срок се скъсява значително и много често за физически ненатоварени професии той е ориентир за връщане на работа, а не за самообслужване. Когато става въпрос за физически работници или активно спортуващи пациенти и спортисти обикновено връщането към съответната дейност е между 30 и 45 следоперативен ден. Важен е принципа на постепенно натоварване. По отношение на секса – основен показател е желанието: появи ли се трайна мисъл, това означава, че възстановителния процес тече адекватно. Желателно да се прилагат щадящи техники, не е нужно да се доказват вече доказани възможности.

Хранене след изписването Ви от болницата
          Лекуващия Ви лекар или операторът имат грижата да разяснят на Вас и на Вашите близки с какво точно, кога и как трябва да се храните след прибирането у дома. В последните години има значителна промяна в концепцията за храненето на оперираните болни и тя се изразява в преминаване към следване на принципи в храненето, а не залага както беше преди време на определени конкретни продукти и храни. Идеята е всеки пациент да намери „своята” диета, а не да му бъдат поставяни ултимативни схеми за хранене. Като цяло много малко са операциите, след които пациентът трябва стриктно да се придържа към определена диета. Така или иначе, при изписването ще получите конкретни напътствия, които ще имат добър резултат във Вашия конкретен случай.

Временна нетрудоспособност след лапароскопска операция
          Периодът на временната нетрудоспособност като принцип е значително по-кратък от този при операции по класически метод. Това е и едно от основните предимства на лапароскопските операции. При изписването Вие ще получите болничен лист за времето на престоя в болницата, както и за времето, нужно за следоперативно възстановяване по преценка на оператора /до 30 дни/. Право да продължава временната нетрудоспособност има само личния лекар, който организира издаването на следващия болничен лист, на базата на надлежно оформена епикриза и становището на оператора. Важно е да се отбележи, че той не е длъжен да се съобрази изцяло със становището на хирурга.

Трудоустрояване след лапароскопска операция
          Начина на извършване на операцията не влияе на трудоустрояването. То се определя от самото заболяване и обема на направената операция.

Време за следоперативно възстановяване
          Времето за възстановяване е строго специфично за всеки пациент. Факторите, които му влияят са много и от различно естество: обективни /вид и обем на операцията; възраст; придружаващи заболявания; следоперативни усложнения.../, субективни / вид нервна система и възприятие на света, разминаване между очаквано и реално, / и неподозирани /отключване на психиатрично заболяване след операцията в следствие на стреса; предварително непланиран дълъг болничен престой/. Като цяло времето за възстановяване от лапароскопска операция е наполовина от това след класическа такава.

Проследяване на оперираните пациенти с онкологични заболявания
          Тук основна грижа имат операторът, личният лекар и онкотерапевтът.

Хирургът – оператор
          При изписването пациентите получават епикриза, в която са отбелязани приложено оперативно лечение, протичане на заболяването, следоперативно възстановяване, препоръки за хигиенно диетичен режим (ХДР) и лекарствено лечение, дата за сваляне на кожни конци, хистологичен резултат и решението на онкокомисия за диспансеризирането им в онкологичните центрове и по-нататъшното лечение. След лечение по клиничната пътека пациентът има право на два контролни прегледа в рамките на един месец от датата на изписване. Посещенията са по желание на пациента и желателни от позицията на хирурга с оглед преценка на хода на следоперативния процес. Първия контролен преглед се извършва от оператора или лекуващия лекар в консултативния кабинет в приемните часове на оператора, обикновено на 7-я следоперативен ден. Кожните конци се свалят след преглед на оперативните рани за усложнения. Втория контролен преглед извършва до 30-я ден след изписването, пак там. Тогава се оценява окончателния ефект от операцията. Ако на първия контролен преглед не е получена окончателната епикриза, то на втория пациента я получава, за да може да я представи на личния си лекар. Хирурзите приветстват като цяло ежегодните профилактични прегледи с цел установяване на късни следоперативни усложнения и нововъзникнали състояния в следствие на операцията.

Личният лекар
          Той има грижата за пряка проследяване в дългосрочен план. При първата среща с него след изписването Ви от болницата трябва да му занесете епикризата. Така той ще е напълно информиран за състоянието и грижите, които трябва да полага за Вас, назначените от хирурга Ви. Понякога след операция се налагат продължителни превръзки, периодични кръвни изследвания или насочване към специалист, който да има грижата за новооткрито по време на престоя в болницата заболяване.
При онкологично заболяване той не може да изземе функциите на онкотерапевта. Последният има грижата за проследяването и преценката на необходимостта от допълнително лечение.

Онкотерапевтът
          При условие, че пациентът е с доказано онкологично заболяване се налага наблюдение в онкологичните диспансери по местоживеене за период до 10 години /различен за различните заболявания/, при контрол на клинични, лабораторни и инструментални показатели. Първата стъпка е регистрацията на пациента в онкодиспансера. Такива има не във всеки град, а само в няколко областни града. Те се ползват по местоживеене. Към Вашият ще ви насочи операторът при изписването. При условие че се нуждаете от продължаваща химиотерапия или лъчетерапия там ще имат грижата за провеждането им.