ХЕМОРОИДИ
            Хемороидалните възли са чест спътник на съвременния човек. Те представляват торбички от кръвоносни съдове, съединителна тъкан и мускулни влакна, покрити от лигавицата на ректума и аналния канал. Тези структури съществуват у всеки човек и  имат функцията да подпомагат аналния сфинктер при задържането на газове и фекалии. Всичко е наред, докато не се разрастнат и не се усложнят. Всъщност именно усложненията създават проблеми.

            Различават се вътрешни и външни хемороиди. Вътрешните хемороиди се намират на прехода между правото черво и аналния канал, а външните – между аналния канал и околната кожа.
            Много са факторите способстващи появявянето на хемороиди като генетична предразположеност, слабост на съединителната тъкан и на съдовите стени, чести и продължителни напъвания при дефекация, запек, хронична диария, принудително продължително седене на едно място и др. Но като обобщение е важно да се разбере, че всяко повишено вътрекоремно налягане – бременност и раждане, някои чернодробни заболявания, запек, хронична кашлица, проблеми с уринирането и други могат да доведат до усложняването на хемороидите. Ако до преди двадесетина години те бяха известни като „болестта на шофьорите” поради продължителното им седене в колата при пътуване, то днес от тях страдат и всички „модерни” професии, свързани с продължително седене, без значение, че засягат млади хора, които по цял ден седят на удобни столове в скъпи костюми.

            Най-честите прояви на заболяването са болка, кървене, сърбеж в аналната област, зацапване на бельото с кръв и слуз, напипване на нещо необичайно в областта на ануса, което преди това не е било там, чувство на непълно изхождане.

            Най-честите усложнения са кървене, тромбоза, заклещване на вътрешен хемороид. Обикновено това са симптомите, които отвеждат пациента при хирурга. В същото време много други хирургични страдания погрешно се набеждават за „хемороиди”. Не бива да се предприема самолечение. В много редки случаи е възможно да се пропусне заболяване, което да е с фатален край. По-добре потърсете помощта на хирург – вероятността да Ви предложи операция е малка, обикновено проблемите се решават с мазила и хапчета. Операция се предприема само когато усложненията са неподвластни на консервативното лечение и влошават качеството на живот на пациента.

            ФИСУРИ
            Аналната фисура представлява рана от разкъсване в аналния канал. Тя може да бъде остра или хронична. Острата фисура се получава при  преминаване през аналния канал на големи и твърди изпражнения при запек, при експлозивни диарии, травми в областта на ануса, анален секс или след раждане. Често повтарящите се разкъсвания и нелекуването на острата фисура водят до развитие на хронична анална фисура. Тя може да се получи във всяка възраст, но най-често е при жени между 30 и 50 години.
            Пациентите се оплакват са остра, пареща, пулсираща или тъпа болка в ануса, обикновено продължаваща различен период след изхождането /от минути до няколко часа/.  Кървене се среща при голяма част от тях. То е минимално и обикновено се вижда върху тоалетната хартия при избърсване.

            Острите фисури се повлияват много добре от консервативно лечение, но оздравяване настъпва след период от поне три-четири седмици на лечение. Изрично условие през този период е да не продължава действието на причинителя. Хроничните фисури се повлияват слабо от медикаментозно лечение. При тях за съжаление дори и оперативното лечение води до излекуване в около 90% от болните.

            Обект на амбулаторно лечение са най-често острите фисури. Предприема се дилатация на аналния сфинктер и се назначава медикаментозно лечение. Ако се стигне до операция, тя се извършва в болнични условия.

            ФИСТУЛИ
            Перианалната фистула представлява новообразуван проход между аналния канал, по-рядко ректума и тъканите около ануса. Стените на фистулата са образувани от гранулационна тъкан, плод на дълготрайно възпаление.То се поддържа от постоянно постъпващите фекални маси. Веднъж формирана, фистулата се поддържа от тлеещото хронично възпаление, резултат на което е секрецията от фистулният отвор. Тя обичайно е необилна, слузоподобна, с кървенисти примеси.
            Най-често причина за формиране на фистули са преживени и недоизлекувани възпалителни процеси, изхождащи от тъканите около ануса и ректума.
            Перианалната фистула се проявява с периоди на изостряне и затихване на симптомите – болка и дискомфорт в областта на ануса и периодично изтичане на бистър, гноевиден или кръвенист секрет от отвор до ануса или от самия анус. Когато този отвор се запуши оплакванията се засилват и може да се стигне по операция по спешност. Работоспособността при изостряне се нарушава.

            Именно тези инциденти на изостряне със засилване на болката, повишаване на температурата, с подуване и зачервяване в областта, подлежат на оперативно лечение в хирургичния кабинет по спешност. Тогава, както при всички гнойници се стига до операция за дренаж. Дренажът стои до преодоляване на състоянието, като след това е много вероятно фистулата да продължи да съществува и дори да се усложни. 

            ПЕРИАНАЛНИ АБСЦЕСИ
            С понятието перианален /аноректален/ абсцес обобщаваме състоянията на събиране на гной в тъканите около ануса. Смята се, че запушването на аналните жлези от фекалии или травмирането на тъкани, води до инфектиране на жлезните канали и развитие на абсцес. Причините много често могат да бъдат запек, продължително пътуване, понижение на имунитета. Абсцесът може да варира от малко, ограничено възпаление до животозастрашаваща инфекция. Успешното лечение зависи от ранната диагноза и адекватното хирургично лечение.
            Оплаквания при перианалния абсцес започват много често с неопределена болка в аналната област. Постепенно тя нараства и става пулсираща, локализира се едностранно. Усилва се при всяко движение. Тогава се опипва и болезнена подутина. Влошава се и общото състояние на пациента. Може да се стигне до значително повишена температура. Спонтанното пробиване на абсцеса може да доведе до изтичане на гной и зацапване на бельото, обикновено водещо до облекчение. Когато абсцесът е разположен високо, далеч от кожата, дълго време няма външни изяви на заболяването, освен оплакванията от висока температура, втрисане, обездвижване и неразположение.
            Лечението на малките абсцеси се извършва по спешност в хирургическата амбулатория, докато големите се лекуват в хирургическо отделение не само от отваряне и изчистване на събраната гной в абсцесната кухина, а и комплексно лечение на целия организъм. Прилагат се и венозни широкоспектърни антибиотици. Възстановяването е в зависимост от големината, разположението, стадия в който е започнато лечението и други фактори.