АБСЦЕСИ
            Това е ограничено възпаление с натрупване на гной в тъкани, органи или ограничени пространства. Обикновено се съпровожда с подуване в областта, болка, зачервяване, повишена температура на мястото на болката, затруднено движение на околните мускули. Той може да се развие както за часове, така и за няколко дни, седмица. Зависи от вирулентността на бацила, който го е предизвикал. Най-бързото, просто и ефективно лечение е операцията – срязване и поставяне на дрен. Тогава не се налага да се приемат антибиотици. Тук все още е в сила старото латинско правило „Ubi pus, ibi evacua” /Има ли гной, трябва да се отстрани/. Прави се под локална анестезия, прочиства се кухината, инсталира се дрена в раната и се превързва със стерилни материали. След това са нужни няколко превръзки, докато организма се пребори с процеса. Прост показател за това дали нещата са приключили е това колко секрет има на превръзката. Когато раната „пресъхне” дрена се сваля и се оставя да се затвори спонтанно. Това обикновено става в рамките на няколко дни. Ако дренът е бил свален преждевременно, раната продължава да секретира и е възможно оформянето на фистула. Това не бива да се допуска, защото означава нова операция. Като цяло при добро сътрудничество между хирург и пациент в рамките на десетина дни се стига до  окончателно излекуване.

            ФЛЕГМОНИ
            Флегмонът представлява дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан на подкожието. Най-често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в подкожната мастна тъкан и междуфасциалните пространства. Флегмоните се лекуват оперативно с радикализъм, тъй като при щадящо лечение показват склонност към разширяване и задълбочаване. Амбулаторното лечение има място при малки, ограничени флегмони в начален стадий. Почти винаги се налага и допълнително антибиотично лечение, най-често през устата. По-големите и бързо развиващи се флегмони задължително се хоспитализират поради нуждата от чести контролни прегледи поради възможността от бързо задълбочаване.

            Самото хирургично лечение отново лежи на принципа на евакуирането на възпалителния субстрат, макар и понякога да няма оформен такъв. Широките кожни разрези позволяващи добър достъп на кислород решават в голяма степен проблема, тъй като повечето причинители са зависими от него. Те се развиват обичайно в среда без кислород и неговото присъствие ги убива. Затова и едно старо средство за лечение – кислородната вода има своето незаменимо място и до днес.

            ПИЛОНИДАЛНИ СИНУСИ
            Тези кухини са образования с плътна капсула, покрита отвътре с многослоен плосък епител. Най-често това е вродена киста, чиято празнина може да е изпълнена с всякакви продукти на кожата и кожните придатъци – пот, мастен секрет, косми, отмряли клетки. Най-честото място, където се среща е гънката между двата седалищни мускула, на около 5-6 см. над ануса. Обикновено в кожата над него има няколко дупчици, които осигуряват оттока на съдържимото. Когато тези отворчета се запушат, поради това, че региона предполага много лесно замърсяване с всякакви бактерии, възпалението е почти сигурно.

            Лечението на това заболяване е само оперативно. То е значително по-лесно и успешно преди да се е появило най-честото усложнение – загнояването. Тогава е възможно цялостното отстраняване на синуса до здраво. В случай на усложнение /абсцес/ се налага кухината да се отвори посредством малка операция и да се евакуира гнойта и детрита. Така се осигурява възможност на организма и тъканите сами да преодолеят инфекцията. Едва на втори етап отново се мисли за радикално отстраняване на кистата.

            ВРАСНАЛ НОКЪТ
            Врастналият нокът е заболяване, което най-често сами си предизвикваме. Това става при неправилно изрязване на ноктите – толкова дълбоко, че се стига зад мястото, където нокътят излиза свободно над кожата. Тогава поради притискането на обувките отстрани, той продължава да расте като „враства” отново в тъканите на пръста. Това се случва почти и само с ноктите на палците на краката.

            Когато това вече се е случило, за мен има два пътя – първият е възможен при условие, че проблемът е отскоро. Опитва се с определени процедури да му се даде време да поеме обичайния си път и да израстне над тъканите на пръста. Когато е минало доста време, възпалителните промени на околните тъкани са дотолкова напреднали, че не си заслужава губенето на времето в опити за решаване на проблема без операция. В такъв случай препоръчвам отстраняване на целия нокът веднага с едновременно кюретиране на инфектираните тъкани. Това дава шанс за бързо преборване на инфекцията и достатъчно време на новия нокът да порасне в здрава среда. Не препоръчвам парциалната резекция на нокътя поради доста несигурния краен ефект /често не е налице преодоляване на проблема/ и изключително незадоволителния естетически резултат /нокътят остава завинаги с около ¼ по тесен и е по-скоро грозен, особено ако се наложи същата операция от другата му страна/.