РАНИ /ТРАВМАТИЧНИ, СЕПТИЧНИ, АТОНИЧНИ/
            Рана е всяко нарушаване на целостта на кожата на тялото. За пресни считаме всяка рана до шестия й час. След това те застаряват. Първичната им хирургична обработка е желателно да става до тогава, тъй като резултатът от нея е най-добър в този срок. След този период раните също се обработват, но вероятността за усложнения се увеличава неколкократно. Основните стъпки при обработката на всяко нараняване са почистване на раната, съединяване на двата й края и покриването й с чиста материя, предотвратяваща понататъчното замърсяване. Тези принципи трябва да се спазват от всеки и навсякъде при обработката на рана дори и при полеви условия. Измиването може да стане и с чешмяна вода, покриването дори със салфетка или  домакинска кърпа. Естествено в кратък срок след това потърсете медицинска помощ. Преценката на специалиста за това колко е сериозно нараняването е нужно, за да ни спести проблеми, които биха могли да възникнат при ненавреме разпознато нараняване на сухужилие например.
            Септични рани са усложнени с инфекция пресни или оперативни рани. Те се нуждаят от по-продължителни и квалифицирани грижи. Когато хирургът прецени, че може да остави във Ваши ръце грижата за такава рана, просто следвайте стриктно всички съвети, които сте получили от него. Не се притеснявайте да задавате всички въпроси, възникнали у Вас. Изясняването на ситуацията около раната ще Ви помогне да се грижите по-добре за нея.
            Атонични са обикновено спонтанно възникнали на фона на друго заболяване рани без склонност за самоизлекуване. Дори и при полагане на съществени грижи от страна на хирурга и пациента не се бележи значим резултат. Въпреки това не се отказвайте, но бъдете в един отбор с хирурга /изпълнявайте съветите му стриктно/.

            ЦИКАТРИКСИ
            Това са последици от заздравяла рана, наречени ръбци, образуващи се в процеса на зарастване. Отначало цикатриксът има розов цвят, но постепенно избледнява и придобива седефенобял цвят. Белези /цикатрикси, ръбци/ се получават и след прекарани кожни заболявания /най-често акне/ или след нарушаване целостта на кожата при изгаряния, наранявания, операция. Ако кожната рана е повърхностна /напр. леко одраскване/ и засяга само епидермиса /повърхностния слой на кожата/, тя зараства без образуване на белег. При увреда едновременно на епидермиса и дермата /дълбоко разположения слой на кожата/ раните заздравяват с образуване на белег. Тогава се образува съединителна тъкан, която замества нормалната кожа. Формата и големината на белега зависят от вида на увредата. Цветът му зависи от давността. Розов или червен е в началото, до няколко месеца, а след това – почти бял. Кожата върху ръбеца е видоизменена. Тя е изтънена, гладка и блестяща. Там няма мастни, потни жлези или космени фоликули, но за сметка на това е богата на кръвоносни съдове и нерви. Затова някои белези са особено болезнени или обратно – с по-малка чуствителност. Най-общо белезите са: атрофични и хипертрофични. Атрофичните ръбци са обикновено под или на нивото на кожата /след акне, изгаряне и измръзване/. Хипертрофичните ръбци са надигнати над нивото на кожата с червен цвят, разположени над мястото на самото нараняване.

            КЕЛОИДИ
            Келоидите са туморовидно разрастване на съединителната цикатрициална тъкан над нивото на кожата. Те са с форма на хипертрофичен ръбец, който се простира и извън мястото на самото нараняване. Келоиди, съчетани с контрактури се наблюдават най-често след изгаряния. Този тип белези могат да обхванат значителна дълбочина и да засегнат подлежащи мускули, сухожилия и нерви. Тези белези ограничават подвижността на телесната област, в която се разполагат – например невъзможност за завъртане на шията, невъзможност за пълно разгъване на ръка или крак. С тях се занимават ефективно само пластичти хирурзи и хирурзи, занимаващи се с лечение на изгаряния и последствията от тях. Това е специфична хирургия и не е от компетентността на всеки общ хирург.