Достъпът до хирургична помощ в амбулаторните кабинети и болничните отделения където работя е гарантиран. Право на него имат всички нуждаещи се български и чужди граждани, както за планова, така и за спешна хирургична помощ. Запазвам си правото на последна дума обаче в случаите, когато пациентът има неразумни, нецелесъобразни и непрофесионални желания, свързани с целите и начина за постигането на физическото му благоденствие посредством операция.
    Хирургическото лечение се провежда в съответствие на основните принципи на медицината и консенсусите за добрите хирургични практики в България, Европа и доколкото е възможно по света.
    Прилагането на хирургично лечение започва само след като се прецени, че лечението ще помогне за подобряването на качеството на живот на съответния пациент, следвайки въведения от бащата на медицината принцип “PRIMUM NON NOCERE” /”Първо не вреди”/.
    Хирургичното лечение се извършва след като пациентът изрично се съгласи то да бъде проведено. Нищо свързано със здравето и лечението на пациента няма да бъде направено насилствено, без съгласието му. В случаите, когато живота на пациента е пряко заплашен и последния не осъзнава сериозността на ситуацията отговорността за живота и здравето му остават в ръцете на хирурга.
    Преценката дали заболяването/състоянието на пациента изискват планово или спешно хирургическо лечение остава право на хирурга. При оценено като „спешно” едно заболяване от страна на хирурга и отказ от лечение от страна на пациента, отговорността остава за пациента и той следва да я декларира писмено. При преценка на определено заболяване/състояние като „планово” от страна на хирурга, а като „спешно” от страна на пациента, хирургът не е длъжен да се съобразява с желанията на последния.
    Предоставянето на хирургична помощ от мен/нас е гарантирано, но не мога да гарантирам, че ще е напълно безплатно. Поради законови и административни пропуски и недомислици на държавно ниво е много вероятно да се наложи плащане/доплащане на част от получените услуги. Възможни са всички известни видове плащания и финансиране: по линия на НЗОК; допълнителни задължителни и доброволни здравноосигурителни фондове; чрез здравни осигуровки в държавите от Европейската общност; застраховки; плащане в брой.
    Тъй като в голяма степен въпроса за същината на достъпа до медицинска помощ е морален, бих искал да споделя с Вас моралните ценности и принципите, които изповядвам в живота и професията си. Не се налага да ги формулирам аз, те са формулирани преди около 2500 години от Хипократ - през 4 век пр.н.е.

***

    Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.

    Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.

    Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай - никой друг.

    Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.

    Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя такова подобно нещо.

    Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.

    Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.

    В който и дом да вляза, ще влизам, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най-вече от любовни увлечения по жени или мъже, били те свободни или роби.

    Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.

    И ако благословейно спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.

Заклех се!