Ракът на дебелото черво най-често се случва в крайната му част. Когато е в началната му част обикновено се проявява с анемия, когато е в крайната му част – със запушване. В повечето случаи, това заболяване започва като доброкачествен полип на стената на червото, увеличава се по размер, и се променя в злокачествен тумор. Този вид рак, открит в ранните стадии, е напълно лечим.
Рискови фактори
Причината за рак на дебелото черво обаче е неизвестен. Изследователите подозират, че диета богата на животински мазнини /червено месо/ и ниско съдържание на фибри играят съществена роля в развитието на тази форма на рак. Пушенето на цигари е също свързано с рака на дебелото черво. Наличието на информация за кръвен роднина починал или лекуващ се от рак на дебелото черво е много важно и предполага повишено внимание от Ваша страна. Същото важи и за полипи на дебелото черво, които са важен допълнителен рисков фактор. Мъжете и жените са еднакво предразположени към рак на дебелото черво, особено след 40-годишна възраст.
Симптоми
Първият симптом на проблем с дебелото черво е промяна в нормалното движение на червата и тяхното съдържимо. Това може да бъде запек, диария, изтъняване на изпражненията или чувството, че червата не се изпразват напълно и ефективно. Други симптоми могат да са болка в корема, усещане за парене ниско долу, гадене, необичайни и понякога болезнени шумове при движението на червата, кръв в изпражненията, или кървене от ануса.
Диагноза
Ако имате симптоми на рак на дебелото черво, трябва да посетите лекар за първичен преглед. Той със сигурност ще включва изследване на ректума с пръст. По време на този преглед, може би ще бъде взета фекална проба, която ще бъде изследвана за невидима кръв. Ако има съмнения за рак, след това могат да бъдат направени допълнителни изследвания като колоноскопия, компютърна томография и други. Ако ракът се докаже, операцията се счита за задължителна.
Възможностите за лечение
Рак, който не се е развил отвъд границата на лигавицата на дебелото черво може да бъде хирургично отстранени с помощта на колоноскопската апаратура. Това за съжаление се случва много рядко. Тумори в напреднал стадий изискват коремна операция, при която туморът се отстранява заедно с част от червата и някои лимфни възли. Някои напреднали ракови заболявания не могат да бъдат лекувани единствено с операция. Химиотерапия, лъчева терапия, биологична терапия и могат да бъдат използвани в комбинация след операцията, за да се подпомогне пациента и да се управлява заболяването.
Минимално инвазивна операция
Хирургичните възможности за лечение на този рак са традиционна отворена операция или минимално инвазивна лапароскопска операция. И двете операции са ефективни при премахването на рака, но лапароскопската техника има предимството на по-кратък болничен престой, по-бързо възстановяване, по-малко болка и по-малко белези, тъй като и разрезите са по-малки. При отворената хирургия, разрезът е голям /до 20-25 см дължина/ и е направен през коремните мускули, за да се постигне най-добър достъп до дебелото черво и околните му структури. От дебелото черво се отстраняват заболелите части, двата му края се зашиват един за друг, а коремната рана се затваря с конци или скоби.
При лапароскопската операция се правят няколко малки разрези в корема на пациента и един по-голям – там откъдето ще се извади изрязаното черво /обикновено около 5 см/. Лапароскопът се вкарва през малък разрез, за да ни даде увеличен изглед на дебелото черво и околните му тъкани. Тази гледна точка се проектира върху монитор, докато специализираните инструменти са въведени през други отвори, за да се извърши операцията. Тази техника е също толкова ефективна, колкото и отворената операция с предимствата на по-лесно и бързо възстановяване на пациента.
Въпреки че лапароскопската хирургия е предпочитаният метод за лечение на това заболяване, някои пациенти са лишени от възможността за извършването й, поради една от следните причини: екстремно затлъстяване, предишна коремна операция или невъзможност на хирурга да я направи. В България има още една съществена причина за невъзможността за извършването по лапароскопски път на тази операция – липса на финансови възможности на пациента. Парите, които той и близките му трябва да отделят са за заплащане на т. нар. от Здравната каса „скъпо струващи консумативи”, използвани при операцията.
Всички аспекти на предстояща операция по такъв повод е редно да се обсъдят както с пациента, така и с най-близките му хора. Тъй като това не е малка и незначителна операция, би трябвало всички близки, на които пациента държи да са в течение на целия процес. Много често поставянето на такава диагноза и претърпяването на операция по такъв повод преобръщат живота на цялото семейство.